Белези на последното време В предната глава ние разгледахме великото събитие, което очакваме, но остана открит един въпрос, именно, кога ще настъпи Второто пришествие. Кога ще дойде Исус? Фиксира ли Библията точно определена дата? Можем ли да знаем нещо по този въпрос?
И така, става дума за времето, един вечно щекотлив въпрос.
Преди да преминем към обстойното му изучаване, нека кажем, че и най-близките Исусови последователи се вълнуваха от времето и те поставиха открито този въпрос на Спасителя:
“И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни кога ще бъде това? Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?” Матей 24:3.
Апостолите запитаха Исус за белезите, предшестващи Второто пришествие и края на света.
В техните умове тези две събития бяха тясно свързани. Те считаха, че въпросните събития ще станат едновременно или поне в бърза последователност. Изразът “свършекът на века” в нашите български Библии, в гръцкия оригинал има смисъл на края на света, края на времето. Исус в отговор разгледа подробно някои признаци на последното време в есхатологичната Си реч.
Сега трябва да изтъкнем един много съществен момент който изпъква в обясненията на Христос. Той заяви с пределна яснота, че точната дата на грандиозното събитие никой не може да знае: Мат.24:36:
“А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.”
Интересно е, че Исус включва и Себе Си в числото на незнаещите, може би желаейки смирено да ограничи познанието Си като човек, за да бъде съвършен образец във всичко на човешкия род и за да подчертае фундаменталната истина, че с времето разполага в края на краищата само Бог.
Историята помни много злополучни опити за определяне на точна дата и не само в миналото, но и в нашето съвремие. Всички те са се проваляли безусловно, защото Христос каза категорично “Не”! на подобни домогвания.
Но ако не можем да фиксираме точна дата, все пак не бихме ли могли да знаем да знаем нещо около времето?
За да посочи какво можем да знаем, Спасителят изказа кратка, но твърде поучителна притча: Мат.24:32,33:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също и вие, като видите всичко това, да знаете, че Той е близо до вратата.”
Когато дървото се разлисти, ние знаем, че несъмнено лятото е наближило. След като изброява някои събития и факти като предвестници, Исус казва в края на притчата: “като видите всичко това” (именно белезите на последното време) “да знаете, че Той е близо при вратата.” Всичко това показва, че без да можем да фиксираме точна дата, ние можем да познаем със сигурност времето, епохата, в която ще настане уникалното събитие. Как? Именно по някои събития и обстоятелства, които ще се появят като симптоми на последното време. Кои са те? Преди да ги разгледаме трябва да кажем, че съгласно Данииловите пророчества т.нар. “последното време” започва исторически от сломяването на средновековната папска мощ през 1798 г. Тези въпроси ще бъдат третирани по-подробно в някои от следващите глави. И така, ние трябва да търсим знаменията на последното време, начиная от 19 век.
Последното време е предадено в Библията като “края на времето” или “последните дни” и означава епохата, която ще предхожда идването на Исус.
Нека систематично проучим белезите, които очертават картината на последното време. Един от най-интересните симптоми на съвремието е увеличеното знание, грандиозният прогрес на науката и техниката. Но това съвсем не е случайно. Преди около 2500 години пр.Даниил е записал знаменитото пророчество за последните времена: Дан.12:4:
“А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава”
В някои Библии е вмъкнат курсивно (с наклонени букви) изразът “за нея”. Курсивът показва, че в оригинала на еврейски този израз не съществува.
Какво предсказва това пророчеството? Че с настъпването на последната епоха, човечеството ще напредне в познанията си във всички области. Вижте сега как блестящо се изпълнява това библейско пророчество в наши дни. От хилядолетия човечеството е ползвало впрегатния добитък за различни цели, животинската тяга. Но когато настъпи ХIХ в. станаха революционни изменения. Откри се парната машина и бяха построени първият влак и първият кораб. След това двигателите с вътрешно горене родиха автомобила, бяха построени самолетите, бяха създадени реактивните двигатели. Разстоянията се скъсиха. Физиката разбули тайните на микросвета и настъпи векът на електричеството и атомноядрената енергетика. Бяха конструирани радиото, телевизията, радарът, спътниците и космическите кораби. Астрономията и космонавтиката разкриха чудесата на Божията Вселена. Археологията разкопа земните пластове и потвърди древната библейска история. Генетиката откри законите на наследствеността и стабилността на биологичния вид. Кибернетиката създаде електронноизчислителната техника.
Списъкът наистина стана много дълъг, но изумителната съвременна техника и индустрия и всичко изброено са продукт на последните 100-150 години! Впрочем първият белег на последното време - увеличеното знание - е налице. Една съвсем кратка информация показва това експоненциално нарастване на обема на знанието. Наличните знания са се удвоили от 1800 до 1900 г., от 1900 до 1950 г., от 1950 до 1960 г., и от 1960 до 1966 г....
Друг предвестник на края е морално-нравственото израждане на човечеството, предвидено от боговдъхновения ап.Павел и записано в 2Тим.3:1-4:
“И това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви а не боголюбиви.”
Изброените злини са преобладавали в света още след навлизането на греха, но този текст ни казва, че злото ще достигне своята кулминация в “последните дни”. Авторът подчертава, че усилните времена ще бъдат резултат на изброените лоши характерни черти. Ако сме обективни, ще признаем, че тази картина ни представя моралния лик на съвременния човек. Особено силно впечатление правят егоизмът, алчността и материализмът, поставени на първо място, липсата на почит и уважение към родителите, разводите и разбитите семейства. Престъпността постоянно расте. Един единствен голям американски град изброява в своя годишен доклад преди няколко години следните престъпления: 160 убийства, 976 изнасилвания, 6111 нападения за обир, 8177 тежки посегателства и над 37000 кражби.
Следващият симптом на последното време посочен в Св.Писание е неверието, скептицизмът, безбожието. Сам Исус подчертава това в Лука 18:8:
“Обаче когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?”
Най-вероятният отговор на Неговия въпрос е: Обстоятелствата непосредствено преди завръщането на Исуса ще бъдат такива, че истинската вяра в Бога ще е на изчезване. Злото ще триумфира, духовният мрак ще се сгъсти.
Още един текст 2Петрово 3:3,4:
“Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие, защото откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така както от началото на създанието!”
Осемнадесетият век сложи началото на съвременния философски материализъм и атеизъм, които достигнаха апогея си при Френската революция и бяха засилени с Дарвиновата еволюция в ХIХ век. Библията и религията бяха злостно критикувани. В ония времена защитата на Библията и опровергаването на критиката срещу нея бяха трудни поради ниското ниво на науката. Но днес с уточняването на много неща и с най-новите разкрития в много области на науката библейската религия се оказва непоклатима истина. Въз основа на съвременната ни информация всеки довод срещу Библията може да бъде анулиран. Но неверието си остава неверие. Формално мнозина изповядват някаква религия, но истинска християнска вяра и благочестие днес са рядкост. 2 Тимотей 3:5:
“Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му...”
В политическата област Христос посочи също някои особености на последното време: Матей 24:6,7:
“И ще чуете за войни и за военни слухове, но внимавайте да се не смущавате, понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство...”
Христос говори за войни и военни слухове, за борби, конфликти и стълкновения между народите. Разбира се, войни е имало винаги, откакто свят светува, но обърнете внимание на изразните особености тук. До Първата световна война (1914-1918 г.) войните бяха изолирани локални конфликти между 2-3 държави. При липсата на средства за бърза информация известията за хода на войната някъде по света не създаваха военна психоза. Днес обаче не е така: ние бързо научаваме всички новини от целия свят. Затова Исус говори за “войни”, но добавя и “военни слухове”. Това е характерна особеност на нашето време. Но най-същественият аспект на този симптом е мащабът на войните в последните времена. От 1914 г. насам войните се наричат вече “световни”, защото в тях участват десетки държави групирани в коалиции. Примерно във Втората световна война участваха 59 държави. Днес човечеството изтръпва пред угрозата от Трета световна война, от тотален ядрен конфликт. Когато Айнщайн е бил запитан с какви средства ще воюват хората при една Трета световна война, той е отговорил, че не знае, но че със сигурност може да назове оръжията при Четвъртата - каменни брадви!... При това страхотни са жертвите и разрушенията от съвременните войни. Според статистика, поместена във в. “Поглед” от 2 юни 1969 г., Първата световна война е взела 9 442 000 жертви, а Втората - 50 000 000 жертви. Старите изолирани войни не се отразяваха върху живота на другите народи, но днес целият свят понася тежестите на войните и надпреварата във въоръжаването.
Един друг забележителен симптом на нашето време е посочен в Яков 5:1-5:
“Дойдете сега вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци.
Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.
Ето заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.
Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато...”
Отново срещаме израза “последните дни”, което показва, че описаната ситуация ще възникне в ХIХ столетие.Тук Библията се обръща с укор към богатите, за да ги порицае за извършените от тях беззакония и предрича беди и наказания за тях. Основната идея е, че богатите са трупали огромни средства за себе си, като са експлоатирали безмилостно бедните. Забележете как точно се изпълнява това пророчество в наши дни. То е записано от боговдъхновения автор преди около 2000 години и започна да действа към средата на ХIХ в. Успоредно с напредването на техниката и индустриализацията се оформи съсловието на богатите собственици, които концентрираха в ръцете си огромни богатства. Създадоха се големи капиталистически обединения, като тръстове, картели и концерни. От друга страна, големи човешки маси започнаха да обедняват и така се формира съсловието на бедните работници. В редица страни избухнаха революции. Именно този световен конфликт между труд и капитал е предсказан в нашия текст, който очертава фактически соцоалноикономическото състояние на света преди Второто пришествие на Исус Христос.
А какво ни казва Библията за състоянието на природата преди края на света: Лука е най-подробен: Лука 21:11,25,26:
“И ще има големи трусове и в разни места глад и мор; ще има и ужаси, и големи знамения от небето. И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята - бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне Вселената, защото небесните сили ще се разклатят.”
С няколко думи, бедствия, аномалии и катастрофи. Христос предрича големи земетресения.Едно британското научно дружество дава следната статистика за земетресенията. В резюме са отбелязани само тежките: През I век - 15, през ХII век - 115, през ХV век - 174, през ХVI век - 253, през ХVII век - 378, през ХIХ век - 2119.В първите 30 години на ХХ век са регистрирани около 2 000 земетресения. В последните 2-3 десетилетия светът преживя катастрофални земетресения, които се помнят. Агадир, Скопие, Сицилия, Ташкент, Чили, Турция, Япония, Китай, Румъния остават паметни в сеизмологията.
Исус споменава и за глад в последните дни. Действително статистиките на ООН показват, че гладът никога в миналото не е бил такъв страшен бич за човечеството, както днес. Повече от 1,5 милиарда души страдат от хронически глад. Всяка секунда умира от глад един човек. През 1980 г. жертвите на глада са достигнали внушителната цифра 55 милиона.
Всеки ден научаваме от пресата и радиото за загинали хора и за материални загуби от урагани, циклони, наводнения, пожари, катастрофи. Всичко като че ли говори, че устоите на този свят вече се пукат, че той едва издържа тежестта на злините и беззаконията, че Божиите благословения постепенно се оттеглят, за да дадат място на разрушителните сили. Световната машина се чупи и сякаш ни казва: “Нещо не е в ред с този свят!”
Но Св. Писание ни рисува и безгрижието, и порочната житейска философия на съвременния хомо сапиенс: Лука 17:26-30
“И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син. Хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.”
Христос сравнява последното време с две древни епохи, именно предпотопния свят и трагедията на Содом и Гомор. Увлечени в безгрижни удоволствия и плътски наслади, печалбарство и вещомания, загубили всякакъв интерес към духовните и морални ценности, тези цивилизации били пометени от Божиите съдби.
Геологичните изследвания днес доказват този страшен воден катаклизъм от преди няколко хилядолетия, известен като всемирен потоп. Навсякъде по Земята са видими следите му - вкаменелости на растения и животни, очевидно утаени чрез вода. По цялата планета се откриват огромни райони, покрити със седиментни скали (утаени пластове, наноси), които на някои места стигат до 5 000 м дълбочина. Тук изводът на Исус е потресаващ. След като описва незавидното състояние на стария свят, Той заключава, че човечеството ще живее по същия начин преди великото събитие. Днес не е ли така? Девизът на милионите е: Яж, пий и си носи новите дрехи, “да ядем и да пием, защото утре ще умрем”. Това са идеалите на съвременния човек. Колцина днес мислят за добродетели, за целта и смисъла на човешкия живот? Хуманизмът и духовната същност на човека се губят. Груб прагматизъм и материализъм владеят в човешките отношения. Изгодата, печалбата, личният интерес, доларите са най-важното. Но затова и съдбата на нашата цивилизация няма да бъде по-добра от тази на стария свят.
Изброявайки признаците на последното време, с радост можем да посочим между тях и всесветското разпространение на добрата, евангелска вест за спасение. Сам Спасителят говори за това в Мат.24:14:
“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде свършекът.”
Под “вселена” обикновено Библията разбира нашата Земя. Това е знаменито пророчество, което изтъква, че въпреки неблагоприятната световна обстановка, несигурност, войни, страхове и бедствия Божият спасителен план ще бъде оповестен до краищата на Земята и милиони ще се спасят от този нечист свят.
ХIХ и ХХ век са блестящо потвърждение на това пророчество. От началото на миналото столетие започнаха да се основават световни библейски и мисионерски общества за разпространяване на Божието слово на всички езици и изпращане на проповедници по всички части на света. Днес целият глобус е огрян от евангелска светлина.
И така, картината на последното време е завършена. Христос беше казал: “Като видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.” Всички предсказани симптоми са налице. Остават броени години до края.
Тогава драги читателю, ние трябва да живеем с будна съвест и да контролираме постъпките си, за да не ни завари великият ден неподготвени. Това е и апелът на Божието слово в 1Сол.5:1-6:
“А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише, защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление като болките на непразна жена и никак няма да избегнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня... И тъй, да не спим както другите, но да бъдем будни и трезвени...”